10fingers.bg - Блог
Търсене

Драконът – символ и значение

19 Септември, 2017   |   109  |   0  |   0

   Сподели във Facebook


Драконът е пазителят на съкровище, врагът, който трябва да се срази, за да се сдобием с него. Символизира трудностите, които трябва да преодолеем, за да се сдобием със съкровищата на вътрешното познание.



На Изток драконът е добра небесна сила, докато в западноевропейските култури се превръща в разрушителна и зловредна. В Далечния изток е символ на свръхестественото, мъдростта, физическата сила, тайното знание, силата на животворната вода. Свързването на дракона със змийския образ го превръща в зло същество в християнските представи. Това е така, тъй като змията е изкусителка, проводник на дяволско влияние. Като чудовище („господар на земята”), срещу него се бори героя, завоевателя или създателя, за да завладее земята. Убиването на дракона символизира конфликта между светлината и мрака, унищожаването на разрушителната сила на злото или човекът, който преодолява тъмните си страсти и постига самоконтрол. Спасяването на девойка от дракона означава освобождаване на чистите сили след разгром на злите.



В Китай драконът, макар също да се свързва с змията, представлява най-висшата духовна власт. Той е свръхестествено същество, безкрайност, духът на промяната, свързва се с ритмите на природата, развитието, свръхестествената мъдрост и физическата сила. Съвсем естествено, като сила на небето, сътворението и реда, драконът е и символ на императора. Освен в Китай, подобна представа се среща и при келтите. При последните драконът се свързва с мълниите (бълва огън) и с плодородието (носи дъжд). В Япония съществува пък поверие, че има четири вида дракони – небесен, дъждовен, земноводен и подземен. Разбира се, хората в различните краища на света са повлияни от специфични обстоятелства, сред тях климатични и географски особености, религиозни представи и др., и имат различни вярвания. Но при всички Драконът е сила – такава, която носи добро или е достойна като противник, за да се срази и да се постигне същото това добро. :)


Литература:

Купър, Дж. К. Илюстрована енциклопедия на традиционните символи. София, 1993.

Шевалие, Ж., А. Геербрант. Речник на символите. Т. 1. София, 1995.


Автор: Самовила


   Сподели във Facebook

Коментар