10fingers.bg - Блог
Търсене

Трудна работа... Или как се твори без готови материали.

19 Юли, 2018   |   133  |   0  |   0

   Сподели във Facebook

ЧАСТ 1 - БЯЛА, СПРЕТНАТА КЪЩУРКАДа - всеки втори вече майстори нещо, а магазините за хоби материали отчитат рекордни приходи. Бои, лакове, фигурки, машинки за рязане и лепене, шаблони - всичко е готово, подредено и чака да го позиционирате някъде.Аз съм бунтар. На всичкото отгоре работата ми е свързана с много пътуване и няма как да мъкна със себе си куфара с материали и финтифлюшки, така че, когато ме свари музата, трябва да действам с неща, които са ми под ръка. Така се роди идеята за “трудното ми изкуство” с материали, изровени от някой шкаф или намерени в двор, парк, речен бряг...След един уикенд в местността “Паниците” (Калофер) се сдобих с пълна чанта речни, гладки камъчета. В интерес на истината ги събирах за колежка, която ги прави на икони, но все ме мързеше да й ги закарам, та тя си вдигна партакешите от “Младост 4” и щурмува някакво поречие на Искър. Пълната с камъни торба лежеше свита под канапето на терасата в дома на родителите ми и от време на време напомняше за себе си, спъвайки ме.Един ден, след поредното спъване в торбата, извадих камъчетата, поогледах ги, подбрах няколко и ги боядисах с бяла акрилна боя. Грабнах една бутилка от вино и намацах и нея. Камъчетата превърнах в къщички с помощта на перманентните ми маркери - черен, червен, син, зелен и оранжев. Залепих ги върху бутилката с топъл силикон (много е трудно, заклевам се!), а под тях сътворих нещо като уличка от по-малки и по-гладки морски камъчета (Бог знае кога съм ги събирала!). Най-отдолу залепих някаква “слама” от великденска кошничка и й бочнах едно цветенце от плат, което измолих с тръшкане от майка ми. И, за да “изгрее слънце на тази уличка”, оцветих едно кръгло камъче с оранжевия ми маркер, като леко разводних цвета, за да изсветлее. Лъчите се оказаха истинско предизвикателство и няколко пъти пищях от горещия силикон, който полепваше по пръстите ми. Та лъчите ги измайсторих от някакво жълто шнурче, което открих в шкафа с шивашки принадлежности на мама. Лакирах цялата бутилка с безцветен лак за дърво, лакирах и елементите и накрая омотах около гърлото на бутилката синя прежда, която закрепих с Ц200. Вързах една панделка от яркожълта прежда за разкош и написах на гърба на бутилката послание с черен маркер.Похвалих се във Фейсбук и още същия ден дойде поръчка за подобна бутилка на тема “Санторини”. Цял ден й се суетях на тая пущина, но й видях сметката и вече си има стопанка. :)За гръцкото чудо използвах същия метод на работа - къщички (но със сини покриви), камъчета, бла-бла... Кошмарът дойде с пресъздаването на мелницата, която се кипри на почти всяка снимка от това прекрасно местенце. За покрив използвах ъгълче от шкурка, която татко ми беше дал за декупажа. Перките ги направих от клечки за зъби, счупени наполовина. Лепенето беше адски трудно и охкането ми се е чувало вероятно през три морета. След като най-накрая ги нагодих, с все още треперещи и изгорени пръсти, грабнах кафяв флумастер и ги оцветих. Нямах кръгло камъче за слънцето, затова използвах голямо, жълто копче, а лъчите нарисувах с оранжевия маркер. Морето сътворих от отрязани светлосини връзки за обувки и едно по-тъмносиньо шнурче. Най-отдолу залепих малко рапанчета и мидички. Плеснах и едно чадърче от ъгълче на някакъв етикет от стара маратонка и клечка за зъби. Новата стопанка направо се влюби в тази бутилка и си поръча още една за модния бутик, ама се туткам, че съм безидейна засега там...Третата бутилка с къщички ми е сред любимите, защото си личи, че задобрявам. Хе хе! Покривите са изцяло червени, камъчетата - по-големи и продълговати. Направих и дърво от клонка. За короната използвах зелена мрежа за букети и долната част на миниатюрно плюшено мече, което “заклах” с ножицата. От лапичките на мечето направих праскови и ги забучих на дървото. Сложих малко цветенца около къщичките, които изрязах от плат. Облачетата направих от синя прежда и лакирах, за да не се раздърпват. Мечето държеше тревичка от пластмаса, която също се озова на бутилката. Сложих канапче на гърлото, забучих едно много красиво копче и те така...Повярвайте ми, много по-забавно е да измисляш от какво да сътвориш някой детайл, отколкото да лепиш или шиеш купешки такъв. Аз лично вече съм тотално зарибена и нашляпах още доста уникални неща, с които се гордея! :)

Следете магазина ми, за да разберете какви ги върша и с какво! :)

П.П. ОПИСАНИТЕ АРТИКУЛИ В СТАТИЯТА МОЖЕТЕ ДА НАМЕРИТЕ В СЕКЦИЯ “МАГАЗИН” ! ЗА ПОРЪЧКИ - НА ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ.

   Сподели във Facebook

Коментар