10fingers.bg - Блог
Търсене

От къде черпим вдъхновение?

10 Май, 2019   |   185  |   0  |   0

   Сподели във Facebook

От къде черпим вдъхновение?


Всеки автор си има начини да генерира нови идеи.


Обикновено всичко започва с това, че някой клиент иска нещо ново. Разказва ми за него и когато колелото се завърти и започна работа, в главата ми нахлуват множество идеи. Преди време си мислех да ги записвам. Правих го за кратко време, но се отказах, защото съм толкова разсеяна, че забравях къде съм записвала. Така открих, че нямам нужда да ги записвам, защото черпя вдъхновение от всичко, което ме заобикаля. А за съжаление ръцете ми са много по-бавни от мисълта ми. По време на работа имам много време да мисля, как ще изглеждат, как някой ще се влюби в тях, как ще се чувства като ги носи и стотици още странни неща. Имам врем да мисля и върху себе си. Опознавам се, открих, че аз не съм разсеяна, а съм погълната от идеи и ги оставям да създадат хаос в главата ми, като започвам с едно, с второ, с трето и нямат край. Ще трябва да се науча да си подреждам мислите и всичко останало, но все още съм в обучителен период.


Искам да кажа, че да създаваш нещо е наистина прекрасно, защото с него се раждат такива мисли и преживявания, че все едно си ходил на кино и си гледал хубав филм или си сънувал чуден сън. Невероятно е! Аз винаги след като изляза от работа, ходя като омагьосана.


Противно на очакванията, които произлизат от това, че съм художник, аз не запомням нещата, които виждам като картинка, а като преживяване, като усещане и най-вече като цвят. Аз мога да пресъздам абсолютно копие на заобикалящия ни свят ако стоя пред него и го рисувам, но не мога като много други художници да го видя и да го възпроизведа като се прибера у дома. Това може би зависи, от това какви части от дяловете на мозъка се развиват във всеки един индивид. Така, че аз рисувам и създавам от емоции и с емоция. Сигурно за това някои автори казват, че нещо е направено с любов. Звучи банално, но при мен е буквално.


Миналата седмица имаше прзник на училището, в което учат моите деца. Купих две хризантеми за да ги занесат и да ги поднесат пред паметника на „Бачо Киро” Но както майка си, по-голямото ми разсеяно или идейно дете, отиде без цветето и то остана при мен. Гледах го и си мислих три дена, че това е знак, да седна и да направя такава хризантема. Но имайки много работа не успях. Вече не го виждам това цвете, минавам покрай него като всичко останало, но идеята си стои в главата ми. Също както минавам покрай градинката пред къщи и не забелязвам, какви цветя има там, но вървейки си мисля, че са блили невероятно жълти и са имали божествен аромат. И днес седнах в обедната почивка и сътворих моето подобие на тази хризантема, без да я гледам, само по чувството, което ми остана. После станах и откъснах един цвят и ги снимах заедно.

Вдъхновението е на всяка крачка и ни оставя без дъх, но трябва да имаме сърце да го видим.

Гергана Иванова

   Сподели във Facebook

Коментар